Контекст: въвеждането на новите правила за паркиране в Гео Милев, Слатина, Сухата Река, Горна Баня и други столични и полу-столични квартали, както и дейностите по превъзпитаване на народонаселението за паркиране на отредените за това места, извън пешеходните пространства.
Пешеходните пространства: кални и каменисти хълмове и изкопи, на няколко метра от бордюра, сред шубраците на Гео Милев, Сухата Река и останалите квартали, недостъпни за пешеходци и за повечето автомобили, които от десетилетия са нерегламентиран паркинг за жителите на района.
Приложени начини на дисциплиниране на населението: принудително репатриране на автомобила около тридесет секунди след паркиране на първото хълмче/изкоп, докато водачът му отваря вратата на местоработата си например; налагане на глоба с окончателен размер от около 150 лева; прочувствена беседа със служители на Кол-центъра за градска мобилност, а по-късно и приятелска такава със член на столичния инспекторат, детайлно и неуморно образоващ населението относно характера на неговите провинения и причината за наложените му санкции. Беседа, случваща се на специално отредено за това място на наказателния паркинг в квартал Дружба. И без сарказъм - приятелска беседа.
Резултат: казармено спокойствие на субекта, претърпял превъзпитанието, отделяне - физическо и психическо - от всичките му ежедневни грижи и задължения, граничещо със свръх-човешка трезвеност - постигането на една своеобразна пост-социалистическа, овча нирвана, явен остатък от недалечното минало.
Размисли и бележки:
1. Само известието, че въобще индивидът е в нарушение би предотвратил цялата екскурзия от час и половина и сто и петдесет лева, за около 10 секунди. Наличието на знак, на тротоар или на друг белег също би спомогнал за едно превантивно дисциплиниране, вместо ненадеен шамар зад врата.
2. БГ стилистиката на "ненадейния шамар зад врата" е направо балкански вариант на "кьосаку"то на японската дзен-медитация, което учителя нанася посредством къса пръчица по гърба на медитиращите си ученици, ако нарушат позата си - а понякога и без причина . Това ненадейно дисциплиниране кара някои да изпаднат в просветление. Днес вече ги разбирам.
3. Последно, и най-отвлечено. Ако хората бяха по-малко склонни на прошка за изкореняването на реалността на страната ни преди 1944та година и бяха премахнали чрез лустрация всички представители на предишния строй - щяхме сега да сме рестартирали развитието на народонаселението си, щяхме отново да вярваме на същите празни сънища и утопии, че нещо може да се случи отвън, без твоето участие и усилие да го направиш. Не, братчето ми, утопията си я налагаш ти, като си преглъщаш егото, понасяш си абсурдните последствия на глоба за паркиране върху градски окоп например. Емоционално си плащаш за удоволствието да живееш в ред с част от сърцето си, с някой твой навик, с по-трудно ежедневие. Другия ти вариант е гняв срещу системата - което пак няма да превърне окопът в тротоар, и пак няма да махне напливът от хора и автомобили в града. А ако се смени управляващият - проблемът пак стои. Реално сега имаме шансът да преминем откъм шамар зад врата, костващ най-малкото време, пари, двоен бензин / газ за товята и за колата на паяка, както и нерви , но и осмислящ работния ден на някои служител, нает специално на това - вместо това, ако бях известен по някакъв начин, че съм паркирал грешно - че онова, което преди е било норма за квартала - се е превърнало (внезапно) в изключение - щеше да ми отнеме точно 10 секунди да си преместя колата. И щяхме да спестим някой друг ресурс за някоя по-изпята музикална фраза, например ; ) .
Впрочем, да ви поканя този петък в НМА от 19 ч. - на концерт със свръх-авангардна музика, надживяла бабите ни - определено не за хора със слаби нерви. Но, подобно на дзен "кьосаку"-то - определено може да доведе до просветление някому, ако той е изпаднал в прекалена медитация-съзерцание на нещата, претендиращи по човешки че са красиви. И търсещи прекалено настойчиво вниманието ни ( - "харесайте ме, харесайте ме(н), харесайте ме!!!!")
А за хората с по-слаби нерви препоръчвам да ни чуят с Мартин в "Хеликон арт" на Никулден - 6ти декември - от 19ч. - тъкмо да видят и новото пространство за концерти (ако не са били още), в което Венета Нейнска така любезно ни покани да свирим. А и да ни чуят - надали скоро пак ще изпълним тази програма която сътворихме с Мартин, пред вид най-малкото това че физически изпуснахме сроковете за проектите по разпространение в Минестерството на културата.
Иван Керековски